Стопанката на господ download




※ Download: Стопанката на господ download





Търсене на: Стопанката на господ

стопанката на господ download

Трудът й разкрива много за тайнствата и практиките около Еньовден и редица други празници и специални моменти от годината. Животът ще си отиде не когато ти му речеш!

стопанката на господ download

Русаля Ще дам съвсем кратък пример за способностите на г-жа Де Мео да присвоява чужди текстове в сбития преразказ, като цитирам откъси от частта, наречена Русаля. Само ватафинът знае специалните билки, заръци, наричания и тайната на знамето. Описанието на тайнствата позволява на всеки българин, който ги прочете, да ги извършва сам или в рода си.


От няколко месеца чакам тази книга и чак не ме свърташе вече последните дни от нетърпение. И най-накрая книгата се появи, а аз бях от щастливците, които успяха да си я поръчат в първите няколко часа и вярвам, че си заслужава чакането и нетърпението. Прочетох я за по-малко от ден, а сега си препрочитам откъси от нея и се наслаждавам. Историята разказва за Райна, млада българка, омъжена за италианец, завърнала се в родината, за да се възстанови от живота в Италия и измъчващата я носталгия.

Стъпките я водят в едно малко селце и я срещат с някои от неговите обитатели — три баби и един дядо. И какво толкова интересно има в това ще си речете вие. Интересното е, че тези хора са пазители на старото знание на българите и на старата им вяра. От всяка страница лъхат отдавна забравени обреди и обичаи, неща простички, а всъщност магични. Баба Магда е наречница и може да използва думите на хората, за да отключва силата им и да сбъдва най-съкровенните им желания.

А Райна става нейна ученичка, нишките на съдбата се преплитат и историята започва да ни води. Вангел Илиев на младини е бил даскал и е увличал учениците си в магията на историята и езика, а сега предава единайсетте повели на народа ни като наследство за Райна, да ги пази и разпорстранява. Баба Рада и Сабрие също са част от историята, всяка с особеностите си помагат на Райна да намери сили и път за да сбъдне предопределението си. Трите нищенарките тъчат съдбата на младата жена, а Времето плете и преплита ту спирайки, ту избързвайки малко.

А кой е Господ и как се стопанисва той е част от историята. Мъдростта на предците ни, почитта към земята и рода, простичкият живот, изпълнен с толкова смисъл — всичко това се пресуква в едно и създава магичната история на Райна. Това всъщност е биографичната история на самата авторка. А тази книга не е обикновен роман, а магия събрана в страниците, требник, мехлем за душата. И не случайно всяка втора дума в това ревю е магия като прочетете сами ще разберете. Неусетно, докато човек с интерес следи делата на главната героиня, си припомня забравени отдавна порядки — какво се прави на Игнажден или Еньовден, кой е Господ и какъв е пътя на душата, каква е работата и на тази земя.

Това е книга за българщината и за всичко що ни е сторило наорд, за богатството на езика ни, за силата на корена ни. Ще намерите друг смисъл в думите баба и родина, ще ви се прище да се срещнете с Тихото и Тъмното и да притихнете с тях. По друг начин ще гледате на дърветата в гората, на хляба и водата. Много още мога да пиша, но каквото и да кажа няма да е достатъчно.

По-добре вземете и прочете книгата сами, за да се убедите колко сила и смисъл има стаени по редовете и. Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек! Ето ги тука и последните четири повели. Изричай само правата дума! Разбери за какво те бива! Следвай само твоя си дъх!

Помни, че път се проправя с ходене! Дано тия повели попаднат в добри ръце и не се затрият! Нека тоз, дето ги прочете и нещо му припламне в душата, да ги покаже и на други българи, и на рожбите им. Че да знаят и помнят какви са повелите на един толкоз стар и мъдър народ! И най-вече да проумеят, че когато българинът оправи рода си отвътре и си почете корена, тогаз пак ще бъде силна България! С почит и вяра Вангел Илиев По волята на Бога и душата си българин!


стопанката на господ download

Търсене на: Стопанката на господ - стопанката на господ download


стопанката на господ download
След това ватафинът го оглашава с наречена и наложена със специални билки вода. С хора като теб България ще я има. Странно,но тя отиде при други хора, не при тези които ми я поръчаха,но по-странно е че ги подарих. Това е зовът на Душата.
стопанката на господ download
"Стопанката на Господ" - книга на Розмари Де Мео. Премиера
стопанката на господ download

Някои от тях, като т. Представени са примери за магическа обредност, за които се твърди, че в тази книга за първи път се откриват на обществото. По думите на авторката — Розмари Де Мео — досега нито етнолози, нито други учени не били успели да обяснят тези тайнства, а явно не само не са ги обяснили, а не са успели и да ги запишат, защото някои от представените описания не се срещат никъде в литературата.

Именно тези твърдения ме накараха да се запозная с този текст, тъй като магическата обредност е обект на моите научни изследвания. Прочитът на книгата ме провокира да подготвя настоящия отзив, въпреки че съм напълно наясно с факта, че така ставам участник в рекламната кампания на един комерсиален продукт, който е всичко друго, но не и принос към изучаването на българската традиционна култура.

Дори напротив — изкривява и подменя фолклорна действителност. Това всъщност е огромният проблем, защото тази подмяна се извършва изключително хитро и прикрито, но в същия момент по безобразно неуважителен начин към народната ни памет. В целия процес се въвличат хора, които не са специалисти в тази област, но които, водени от желанието си да помогнат за съхраняването на нещо родно, без да искат стават съучастници в унищожаването на родното и неговата замяна с измислиците на г-жа Де Мео, които умело е вплела в преразказа на текстове от други автори, които тя даже не намира за необходимо да цитира и да им благодари.

Дори напротив, тя представя техния принос и послание за свое достижение и откровение, изкривявайки и добавяйки. И така, въпреки ясното съзнание, че няма лоша реклама, то нека будалата да съм аз, но както има виновно действие, то така има и виновно бездействие и затова явления като тази книга не бива да бъдат оставяни без коментар.

Преди да пристъпя към самия текст на книгата искам да направя някои бележки относно авторката и жанра. За автора От информацията в книгата стр. Не е посочено обаче в рамките на каква бакалавърска или магистърска програма е защитена тази дипломна работа. От тази информация се разбира, че заниманията на авторката с традиционната народна култура и обредност са любителски. Етнолозите отиват при бабите с диктофон и камера, за да ги разпитат.

В такъв случай произведението може да се разглежда като попълнение в една ниша на нашия книжен пазар — фентъзи на фолклорна тематика. Всеки, който е чел Тери Пратчет, ще намери доста общи черти, а приликите между образите на баба Магда на Розмари Де Мео и на баба Вихронрав пораждат доста поводи за усмивка и размисъл.

Въпреки че обект на настоящия отзив не е разглеждането на художествената стойност на творбата, то все пак ще кажа, че що се касае до художествените качества на произведението, по мое мнение от него има много какво да се желае като изказ, структура и сюжет. Изказът на авторката на места е излишно претенциозен и вмъкването в него на диалектни форми от различни райони го превръща дори в комичен.

На образите на симпатичните баби от творбата са възложени някои изказвания, които са доста нетипични, да не кажа немислими за хора от народа. Това няма нищо общо с интелигентността или нещо подобно, а просто такъв тип представи трудно биха намерили място в мислите на родопските баби, но за сметка на това са добре познати и очаквани от четящите езотерична литература.

При все това те нямат общо с фолклорната реалност, а са авторова добавка към нея. Разработеният сюжет и преживяванията на персонажа Райна причисляват по мое мнение творбата към художествената литература наречена чиклит или дамска проза.

В този случай целевата група възрастово е доста разширена и текстът е насочен също към по-възрастни читатели чрез някои допълнително за цвят втъкани художествени разработки на фолклорни мотиви , малко фентъзи , щипка ню ейдж езотерика , всичко това поръсено с аромата на популярна психология и красиви философски послания.

Когато това бъде сервирано и с претенцията за тайнство и откриването му от читателите на книгата, това е достатъчно, за да се превърне тя в доста популярно четиво в определени среди, но далеч не е достатъчно, за да бъде тя нещо повече.

Етимологията на думата требник и нейният произход са едната страна на нещата, но все пак тази дума има вековни традиции като назоваване именно на църковна книга, използвана в богослужебната практика. Надявам се, че авторката утре няма да се заеме и с написването на жития на някои от своите персонажи, а защо не и на свое собствено. Ако книгата беше само художествено произведение, то всичко с нея щеше да стои по друг начин. Харесването или нехаресването е право на всеки читател и всеки от нас има и може да даде мнение, а оценка на самото произведение може да дадат литературните критици, ако проявят желание.

В случая обаче нещата стоят различно и от това се създава ситуация, на която заслужава да се обърне внимание, както и по темата да вземат отношение и учени, които изследват народната култура. В изявления в различни медии авторката Розмари Де Мео цитира части от книгата и ги споделя като реални обредни практики, които според нея са част от българския фолклор ще дам само няколко примера — вж.

В информацията за авторката стр. В този смисъл не може да приемем книгата само като художествена измислица, защото авторката заявява претенция, че описаното в нея е част от автентичния български фолклор. По нейните твърдения описанията на обредните практики и народни вярвания би следвало да бъдат възприемани като етнографски записи и да представят българската традиционна култура, а не да бъдат разбирани като нейна художествена интерпретация и измислица.

След като това не се случва, а се крият и изразяват личните ѝ възгледи чрез персонажи, за да могат да бъдат приети за истинни, то тези записи трябва да отговарят на някои основни изисквания, които са задължителен реквизит, за да може да бъде доказана тяхната автентичност. Допълнително може да се посочи образование и друга информация, която бъде преценена като важна.

Тези данни не се явяват задължителни за художествено произведение, но дори и тогава, ако художественият текст се базира на разказаното от някого, то е редно разказвачът да бъде посочен.

За текст обаче, който има претенцията да представя българската народна култура, това е задължително. В този случай, тъй като това не е направено, съществуването на тези разказвачи остава непотвърдено и единственото сигурно нещо е художествената фантазия на автора. Текстът Няма да се спирам в подробности на отделните части на книгата. Още при първия прочит се забелязва добре прикритото използване на стари етнографски записи. Към тези преразказани записи се забелязват и личните допълнения на авторката и по този начин за читателя, който не е запознат с научната литература по темата, всичко се превръща в едно цяло.

Така се използва авторитета и труда на етнографите и с тях се прокрадват и личните внушения на авторката. Лошото е, че тези етнографски записи не са цитирани с посочване на тяхната публикация и автор. Това се нарича плагиатство. Ако те бяха надлежно цитирани, любознателният читател би имал възможност да се запознае кое наистина е традиционният български фолклор и кое е личното допълнение на автора.

В допълнение на липсата на цитиране използваните текстове са манипулирани допълвани, съкращавани, променяни според търсеното внушение. Следващият смущаващ момент е, че тези стари записи са представени като информация, която е получена от героите на Розмари Де Мео — баба Магда, дядо Геле и т.

По този начин читателят, който все пак има някаква представа от традиционната култура на българите или пък няма, но ще се поинтересува и ще провери , прочита за познати неща — Герман, Илинден, Водици и други. Там измежду познатите и достоверни фолклорни действия и вярвания преразказани по описанията от стари етнографски записи, което ще покажа се промъкват и нововъведения, които никой никъде досега не е записал, и които авторката иска да ни внуши, че е знанието, тайнството, което тя ни открива сега.

Това убеждаване не се извършва открито, което според мен е, за да не последва ответна защитна реакция от читателя. То се случва тихо и промъквайки художествената измислица покрай другата част, която е истинска и е присвоена от публикации на изследователи на народната вяра. В случая не говоря за това, че на различни места и в различни времена може да бъде записана една и съща фолклорна творба или да бъде описан един и същи обред, а за нещо съвсем различно, а именно — чужди достижения са представяни като свои; описания на обреди и вярвания са ползвани и са цитирани в преразказ и др.

Тук ще дам няколко съвсем ясни примера, а други ще посоча в съответната книга и всеки може да си направи сам изводите. Това също е плагиатство. Това е като пъзел, но без крайната картина. От години сглобявам този пъзел.

Всъщност, този пъзел е доста отдавна сглобен и дефиницията на тези народни повели принадлежи на нашия голям учен — Димитър Маринов 1846 — 1940. Това е подредбата и последователността, която той дава на тези свои изводи, като цитира лицата и районите, от които е събирал информация по тази тема и която е ОБОБЩИЛ по този начин и в този ред.

Розмари Де Мео преписва тези поуки, запазва същата последователност, на някои прави малък преразказ, нарича ги повели и ги представя като свое откритие, което тя самата казва, че е подреждала. Последователността на изводите на Д. Добавките в текста на Де Мео са няколко, където на тяхно място няма съответствие от текста на Д.

Маринов съм поставил многоточие. Текстовете в съпоставка са както следва: Оригиналният текст от Маринов, Д. Тия правила се свеждат в следните поуки: Текстът от Де Мео, Р. София, 2016, 242 със заглавие 11-те народни повели.

Да нямаш по-свято от рода си и от земята си! На тях разчитай, в тях се кълни и ако трябва, за тях дай и живота си! Син, който изпъди баща си и майка си, няма и не може да види добро.

Дигне ли пък ръка, та ги удари — такъв ще осакатее без друго и ще го сполети голямо нещастие не само него, но и децата му. Баба Драгана Точова, с. Марашки Тръстеник, Плевенско, баба Гица, с. Летница, Ловчанско, баба Мича, с. Козар Белене, Свищовско, баба Деспа, с. Ресен и баба Стоеница, с. Почитай майка си и баща си и слушай думата им!

А когато остареят и останат на ръцете ти, грижи се за тях, дорде се приберат в Бога! Балванци, баба Деспа, с. Ресен, Търновско, баба Мома Стефанова, с. Тодьовци, Еленско, баба Руса Славова, с. Кипилово, баба Добра и баба Мария, с. Пази се от кръвосмешение, че от него родът се изкривява! Таз повеля се отнася и до всички, станали побратими и посестрими, и до всичката тяхна челяд.

Жената, ако зачне от чужд мъж, това дете ще бъде пияница, курварин, изедник, хайдук, палич и разсипи къща и няма да види прокопсия, а за родителите си, които не са негови, ще бъде голямо патило. Мъж, който иде с друга жена и си дойде у къщи, той донася огън и пожар: децата му ще се разболеят и умират; стоката му ще почне да мре; мъката му сено, жито, слама и пр.

И ако постигне някоя къща едно от тия или няколко нещастия — народната вяра сочи това като наказание Божие за сторено прелюбодеяние на жената или мъжа.

Ресен, баба Мома, с. Тодьовци, баба Руса, с. Не бива никой да води блуден живот. Народната вяра утвърждава, че къща, дето жената блудства с други мъже — тая къща запустява.

Тая къща е курварска и в нея добро не влиза. Баба Дона Узун-Николова, баба Цана Пеньовица, с. Шипка, баба Руса Славова, с. Кипилово, баба Пена Иванова, с. Избрал ли си с кого да делиш хляба и постелята си, не посягай към чужда жена или чужд мъж! И окото ти даже не бива да изтича по чуждо, че ще ти осиромашее душата! Народната вяра утвърждава, че кражбата осиромашева къщата и человека. Ако крадено се внесе в стоката — стоката умира, ако крадено се сипе в житницата или се стовари в двора сено, слама, дърва и пр.

Ако краденото се облече — човекът, който е облечен, ще пострадае от някаква напаст. Балванци, Търновско, баба Тона Пенкова, с. Ново село, Севлиевско, баба Гица Вълчанова, с. Летница, Ловчанско, баба Вида Петровица, с. Жеравино, Кюстендилско и др. Възбранява ти се всяка кражба! Било тя от нужда или по принуждение! Такъв, ако не бъде убит, то децата му и внуците му до трето коляно ще теглят тая кръв и най-накрай син му, внук или правнук ще бъде тоже убит от син, внук или правнук на убития или от негов роднина.

Орисниците, когато орисват децата на убиеца, орисват в такъв смисъл. Ново село, Севлиевско, баба Гица, с. Летница, Ловчанско, баба Мария, с. Тодьовци, Еленско, баба Рада, с. Възбранява ти се всяко убийство! Особено за мъст или грабеж! Пролятата кръв тръгва като сянка след убиеца.

На такъв децата и внуците му ще теглят тая кръв. Който изяде чуждо, който онеправдае вдовица, сираче, сиромах, който предаде брата си — той внася огън в къщата си; имотът му се загубва, децата му умират, сам той полудява или осакатява.

Търново, Хасковско, баба Деспа, с. Деремахле, Къзълагачко, баба Стоя Симонова, с. Русокастро, Бургаско, баба Калинка Кенева, с. Не се обръщай нивга в изедник, насилник или предател! Който изяде чуждо, онеправдае вдовица, сираче или сиромах, който предаде брата си — той внася огън в челядта и рода си.

Ако повърнем пътника, ние пъдим доброто и берекета из къщата. Не връщай нивга от прага си пътник, дошъл да нощува, че често с пътника ходи и Господ! Ако ги върнем да не им дадем нищо — ние сами пъдим из къщата си доброто. Русокастро, Бургаско, баба Каля, с.

Не връщай нивга сирак или сиромах с празни ръце, че техните сълзи са от горест и парят. Изпъдиш ли ги, пъдиш доброто от къщата си! Същото вярване проповядва и за всички, които прекарват някаква напаст, премеждие — че това е наказание за някакво сторено зло. И тия грехове не могат да бъдат опростени никога. Те се записват веднъж и остаят записани за всякога.

Балванци, Търновско, баба Тодора п. Ново село, Севлиевско, баба Мича, с. Козар Белене, Свищовско, дядо Стойно, с. Какрина, Ловчанско, дядо Калчо, с. Наистина имало е и има такива хора, които са гледали да изкупят греховете си, като ходят на Света Гора, на божи гроб и по други манастири, та са давали пари, харизвали са икони, кръстове и други неща; записвали са литургия, перусия и др. Балванци, баба Върба Гинева, с. Ресен, Търновско, баба Деспа, с.

Той забавя, но не забравя. Сълзите на вдовиците и сиромасите, кръвта на убитите не се изкупват с молитви, а с повръщане изяденото, отнетото и ограбеното. И под влиянието на тия правила, които съставляват десетте заповеди на народната вяра, се възпитавал нашият народ през векове. И тия правила са пуснали дълбоки корени в живота народен. Помни, че тежък грях се тежко изкупва! Изкупва се или с кръв, или с доживотна грижа на душманина за неговата жертва и рода му!

Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек! Изричай само правата дума! Разбери за какво те бива! Следвай само твоя си дъх! Помни, че път се проправя с ходене! Няма как да стигнат до едни и същи изводи, една и съща тяхна формулировка, а и в една и съща последователност. В текста на книгата си Розмари Де Мео представя тези повели като написани на лист, който героинята на сказанието Райна получила от Вангел дядо Геле , а той ги имал от дядо си Илия и т.

Не знам как да разбираме думите на Розмари Де Мео, че тя е открила тези повели — дали тя е открила листа, на който са били написани, или историята с листа е художествена измислица в текста на книгата, а пък нейните думи се отнасят за това, че тя ги е открила през живота си и ги е подредила като пъзел?

Както и да ги разбира човек, то най-вероятното място, където ги е открила, си остава текстът на Димитър Маринов. Но не само това е открила тя там, защото това не е единственото ползване от него, а има още такива примери, от които също ще цитирам няколко.

Русаля Ще дам съвсем кратък пример за способностите на г-жа Де Мео да присвоява чужди текстове в сбития преразказ, като цитирам откъси от частта, наречена Русаля. Когато стигнах до тази част на книгата, сериозно си зададох въпроса къде всъщност се развива действието, защото уж бяхме в родопско село, а в един момент се появиха русалии, ватаф, танц флоричика всъщност румънски народен танц, също споменат от Д.

Русалиите са безспорно интересни като обредност, но какво правят те в Родопите — не можах да си обясня ако разбира се действието се развива там. Може би героят дядо Геле, който разказва за тях, е от Северна България и си спомня младостта си… кой знае, това няма и да разберем.

Само той може да бере самовилските и чародейни бурени и билки; само той знае каква тайна и чародейна сила имат тия билки; само той знае ония заклинания и заричания, които трябва да бъдат произнесени над билките, над знамето, над самите русалци, над водата в гърнето и пр. Само ватафинът има право да избира русалците калушарите и само той може да ги оглашава и посвещава в званието русалско.

Русалците са обикновени хора, които стават русалци само чрез посветяване в туй звание и длъжност. Русалец или калушар може да бъде всеки, който, като се подвъргне на изпит, покаже следните качества: а да бъде пъргав, лек и да може да скача; б да е вещ играч; в да не е блудник, хайдук, пияница, палич и изедник — да минава и да е известен за добър и честен селянин; г да се поддава на внушение; д да може да пази тайна и да бъде издръжлив и да търпи лишения и е да има здраво телосложение, да е здрав, да не страда от някаква болест.

Тоя изпит и преглед извършва лично самичък главатарят, а сведенията, нужни, за да се познаят някои качества, се събират от другите русалци или от главатаря чрез селяните, които познават желаещото лице и които заслужават всяко доверие.

Тоя изпит, туй преглеждане и събиране нужните сведения траят цели недели. Когато вече всичките сведения са събрани и ватафинът намери желаещия за достоен, той го повиква и му поръчва да пости едно определено време.

Някога новият русалец трябвало е да пости цяла неделя, а сега постят три дни — това зависи от ватафина. Като се минат отредените дни за пост, новият дохажда в дома на ватафина, дето в присъствието на няколко стари русалци той бива поръсван с вода, над която предварително ватафинът е изрекъл заклинания и в която има някои чародейни билки. Той е вече оглашен. Само ватафинът знае специалните билки, заръци, наричания и тайната на знамето.

Само той избира русалиите и ги оглашава! На него се подчиняват малките и големите сили. Тези три стъпки се вървят около година.

Русалийството се предава по наследство, но има и задължителни условия — мъжът трябва да е харен човек, да се поддава на внушение, да може да пази тайна, да е абсолютно здрав и особено издръжлив! Русалия можеш да бъдеш дотогава, дордето не те напуснат силите и не можеш да изпълняваш обреда и ръченика. Изпитът за издръжливост трае няколко седмици пред ватафина, а другите разпитват из селото що за човек е новият.

Ако го изберат, той трябва да пости и да мълчи една седмица. След това ватафинът го оглашава с наречена и наложена със специални билки вода. Избира му се наставник, който го обучава в лечебното тайнство — билките, тайните и ръченика. Събират се всички и той полага клетва пред Знамето на русалиите и Тоягата.

Целува ръка на всеки от старите и поема тоягата си. Нататък разказът за русалиите продължава до голяма степен, следвайки описанието на Д. Маринов, но в него са добавени лични възгледи и мнения на г-жа Де Мео, които не почиват на фолклорни данни. Така относно съдбата на този обред четем следния диалог стр. Всичко се повтаря и от всичко има нужда, когато му е време. Ще дойде ден, в който хората ще си чуят пак земята, тя ще ги повика.

Тогаз ще дойдат нови русалии и друг ватафин ще ги поведе. Земята ще му каже как... Подобни откровения прокарват нагласата, че сме освободени от отговорност да съхраняваме. Нека все пак не забравяме, че не земята, а на нас принадлежи отговорността да съхраним паметта на предците ни и да я предадем на бъдещите поколения.

В допълнение на написаното дотук по повод русалиите и като завършек е редно да се спомене и още нещо — щом книгата е посветена на българската народна вяра, то в такъв случай русалиите с техния ватаф румънска дума и танцът им флоричика румънски народен танц някак се оказват не съвсем на място тук. Обредният комплекс на русалиите, известни и като калушари, е според преобладаващото научно мнение с античен произход и по тази причина е съхранен сред българи и румънци. При румънците се е запазила по-голяма част от обредните действия, а при българите ритуалната традиция вече е изгубена и е останала само като сценична постановка.

Герман Експлоатирането на труда на Димитър Маринов не спира само с горепосочените примери, напротив. В описанието на обредните действия, свързани с приготвянето на фигурката на Герман се забелязва същото ползване на текста на Д. Маринов от г-жа Де Мео: Маринов, Д. Ресен, ми разказа, че и в тяхното село правили Герман и повикали попа да го опее. Попът отказал с такова извинение: — Как ще опея кал!

Защо тогава се казва на умрял човек: земля в земля отива? И тия доводи са убедили попа и той извършил опелото. Обаче други свещеници са отказвали, та от това са изниквали скръбни случки. Като бил готов Германът, занесли го при попа. Туй са магьоснически работи, аз кукла от кал не опявам! На ти го сега, Герман от кал. Попът обаче — сърдит, си тръгнал. Разправят, че жените обиколили още петима попове по околните села да ги молят да опеят Германа, но те се били наговорили и не щат. Нека не забравяме, че времевата преднина, която има текстът на Д.

Маринов, е повече от един век, освен това не бих бил толкова лековерен да повярвам на г-жа Де Мео, имайки предвид вече едно такова преписване. Маринов ни уверява дори, че в с. Балван, Великотърновско, налетял на обичая през 1891 г.

Все той чул в с. Ресен как някога опелото на Герман извършвал сам попът. Едното и другото не ни е засвидетелствувано никъде другаде и се сочи за малко вероятно за у нас. Арнаудов достатъчно коректно цитира своя източник на историята Д. Маринов , но прави и добавката, че тази история остава единично спомената. Ако някой може да повярва, че г-жа Де Мео е вторият човек, който е потвърдил този разказ и това тя е успяла да направи сто години след сведението на Д.

Маринов, то аз определено не бих могъл. В случая става въпрос за плагиатство на труда на Димитър Маринов, като авторката си приписва неговите заслуги и вплита в тях своите художествени нововъведения, подменяйки и изкривявайки съвсем умишлено българския фолклор. София, 2003, 462-465, като описанието е взето от Маринов, Д. Като версията дадена от Де Мео е сбит преразказ на обредното действие, без то да е пълно описано, както е в текста на д.

София, 2003, 195, с тази разлика, че Д. Маринов описва Лазар като заповедник на горите, който сече горите, за да си правят хората ниви и не споменава за обредните действия, които са измислени от Розмари Де Мео.

Няма да изреждам всички части, където е ползван трудът на Димитър Маринов, а ще спра само с изброените. Те са достатъчно красноречиви за начина, по който е изградена книгата на Розмари Де Мео и как е присвоен чуждият труд и е представен за свой. Това е само едната част от проблема. Другата е допълването на етнографския материал с художествените измислици на авторката.

Там разбираме, че хем става въпрос за Еньовден, но хем не съвсем, тъй като не било за 24 юни, а три-четири дни по-рано, т. Има три-четири дни още. Датата 24 юни има свои традиции в дълбока древност и в частност в българската традиционна култура и е ясно коментирана още от времето на Синодика на цар Борил от 13 век. Всъщност, говорим за един много почитан календарен период сред различни народи и култури, както в Европа, така и извън нея. Що се касае до Европа, то в изворите има данни за този празник още от античността и впоследствие в християнството, като се отделя внимание и на църковната борба против неговото почитане от народа.

Обредни действия в българската традиционна култура, като описаните от г-жа Де Мео в частност три огъня — женски, мъжки и изворен, които да се извършват три-четири дни преди 24 юни, на мен не са ми известни, а и като цяло в етнографската литература липсват такива сведения. В такъв случай ще да е огромен приносът на авторката, ако е открила нещо толкова рядко и е редно да го сподели с научната общност адекватно, т. Сериозно се съмнявам случаят да е такъв. По-скоро става въпрос за художествена измислица, която се прокарва за етнографски запис и едва ли не реален традиционен обред.

За по-голяма достоверност авторката добавя мълчаната вода, за да може читателят като запознат със съществуването на такова вярване да преглътне и измисленото, т. В книгата има и още много смущаващи моменти, които ясно показват некоректния подход на авторката.

Ще посоча историята за Авитохол. Авторката бърза да се застрахова срещу критика и чрез думите на дядо Геле дава да се разбере, че наясно кога 1861 г.

Историята за Авитохол съдържа и разказ за колобри, мечи кожи, оренда и какво ли още не. При цялото ми уважение към учителското съсловие, към което авторката Розмари Де Мео причислява и дядо Геле, то все пак трудно бих повярвал, че той е проследявал научните публикации и дискусии за Именника на българските ханове.

Дори и да повярваме на тази хипотеза, то все пак не разбираме откъде знае дядо Геле всички тези останали неща за колобрите, тайнствата и т. Дали разполага с тази така ценна информация от дядо си, дали са спомени от древна Балхара… Личното ми мнение е, че определено художествената фантазия на авторката се вихри с пълна сила.

Изводът, който бих направил от написаното по-горе, е, че сама по себе си книгата трябваше да остане един симпатичен художествен разказ, извършен от автор, който е бил вдъхновен от прочита на етнографска литература.

В такъв случай авторката трябваше ясно да заяви чий труд е ползвала, да благодари на всички тези хора, които са посветили дълги години на изучаване на народната вяра и обредност и да признае, че вплита техните текстове в своя художествен разказ, правейки по този начин написаното от тях по-достъпно за съвременния читател. Проблемът с настоящата книга е, че авторката претендира за важност и оригиналност — качества, които текстът няма и не може да има.

В допълнение на това си приписва заслуги, каквито тя самата няма, а имат авторите, от които плагиатства. Изключително неприемливо е да се използва чужд труд достатъчни са посочените примери с текстовете на Д. Маринов и да се присвоява той по толкова явен начин.

Освен, че е наказуемо от закона, плагиатството е и против всякаква етика — била тя научна или просто човешка. Липсата на цитиране на ползваната литература е неуважение както към учения, чийто принос е експлоатиран, така и към читателя, който бива заблуждаван или нека го кажем направо: лъган. Това отношение към читателя не се изразява само с липсата на цитиране.

То продължава с изкривяването, подмяната, добавянето на измислици към народната памет и народна вяра. Проблемът е, че малко от съвременниците ни познават творчеството на учени като Димитър Маринов, Михаил Арнаудов и други големи имена, чийто принос за опознаването на народната ни култура е всепризнат. По този начин автентичният фолклор бива корумпиран чрез лични художествени измислици, на които се приписва автентичност и историчност, каквито нямат.

Това е не само обидно за читателите и учените, които авторката ползва, а е и подигравка с паметта на миналите поколения, които са съхранявали народната култура. Валерия Фол, научно жури — проф. Член на международното общество по етнология и фолклор SIEF International Society for Ethnology and Folklore. Автор на редица публикации на български и чужди езици — Мишев, Г. Безсъницата в народната представа — образ и обред. София, 2016, 320-335; Mishev, G. The stone — faith and beliefs from Bratsigovo.

PROCEEDINGS of the Second International Symposium Blagoevgrad, 12-15 October 2016. Where do you come from, ash? Healing magical practices from the region of Thracian cult center Starosel, Plovdiv region, Bulgaria. Magic in Rituals and Rituals in Magic. Innsbruck — Tartu 2015, 329-345. Йерархията като фундамент на обреда.

Перник, 2015, 94-101; Мишев, Г. Началото на пътя на вещицата в българската традиционна култура. Москва, 2015, 179-188 и др.

Това обредно наричане по думите на г-жа Де Мео е нещо съвсем различно от баенето. То не е свързано и с митологичните повелителки на съдбата, известни като наречници орисници , а също и с наричането, което е известно в българската традиционна култура и се свързва, както с родилната обредност, така и с някои календарни празници, а също и с гледачките, врачките, вж. Балкански мотиви в културата и езика на българите. Мнението ѝ се разминава с реалната фактология, а именно, че това е понятие от културата на северноамериканските индианци ирокези.

Това са романите, които отразяват женския поглед върху живота. Заради непринудения си стил се четат лесно и бързо. Таргет групата на чиклит романите са 20- и 30-годишните жени, които са в момент от живота си, когато търсят Господин Перфектен, къщата мечта, работата за милиони и, разбира се, гардероба, пълен с маркови обувки и дрехи.

В този период жените имат множество въпроси относно качеството на техния живот. Дори да не отговарят пълноценно, чиклит романите дават редица потенциални възможности за развитие на живота в различни посоки. Добрите чиклити са остроумни и дръзки. Хората започнаха да придърпват чували, постелки. Вдиша дълбоко и душата ѝ въздъхна заедно с нея. В лявото ѝ ухо тихо пропищя гайда.

Нейната, дето я чуваше сутрин и все не можеше да я види. Като че от земята извираше и я стягаше през гърдите. Магда изправи хората и тръгна по кръга. В този миг сякаш някой опъна жица. Времето пресече поляната и се нареди до Рада. По жицата тръгна ток. Ама на човека все му се ще по-сложно да е. Че се обижда от простото. Простото не е за всяка уста лъжица. Теренното фолклористично изследване — стъпка по стъпка.

Online: Подробно за русалиите на български език вж. Студии върху българските обреди и легенди. София, 1972 128-214, а за русалиите-калушари в Румъния едно от най-познатите изследвания на английски език — Kligman , G. Calus, symbolic transformation in Romanian ritual. Студии върху българските обреди и легенди.

В тази връзка вж. Студии върху българските обреди и легенди. София, 1971, 241, както и цялата част, посветена на този период и посветените му обреди пак там на стр. Допуска се публикуване на части от текстове в други издания само с посочване на източника и добавяне на активен линк към статията в www.

© 2018 Всички права запазени. Площад Славейков ЕООД, София.

Categories: download